Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Карта за деня 12.02.2021

Послание за деня 💜
Днес ще е време да се научите да приемате както хубавото, така и лошото. Имало едно време едно Сърце. То живеело в прекрасен дом пълен с цветя, ухаещ на рози и незабравки. Прозорците били отворени, вратата също, и всеки бил добре дошъл. То било щастливо и спокойно, радвало се на живота си и често се рязтуптявало когато нещо се случи. Спирало му дъха когато нещо го развълнува, усещало се цялото топло и пълно с енергия. От болка и разочарование също туптяло силно, със спазми. Говорело на себе си плачейки, и тъжало. То било едно много емоционално сърце и често чувствало много и силно. Един ден, когато много му дотежало, чак му идвало да спре да чувства, помолило за помощ. Почукало на вратата на Ума. Помолило за съвет. Мъдрия Ум, в неговата си къща, имал всичко необходимо за да се чувства добре, подредено и чисто. Една стая за партньора,друга за децата, друга за колата, следваща за работа, някъде долу в мазето за свекървата/тъщата. Отделна стая за страхове, мечти и надежди. На тавана, малка тъмна стая заключена  със сто катинара, мястото за всички немислими неща които му дошли на ум, и никога не искал да ги чуе отново. Имало една стая в която нямало нищо, и обикновено там обичал да стои, да си почива и да не мисли за нищо. Изслушал той Сърцето и неговите болки, потупал го братски по рамото, и му казал : „И това ще мине! Междувременно, отдели си една стая за всичко което те кара да плачеш, и го затвори там. Затвори си вратата и прозорците, и ги отваряй само когато имаш нужда, покани човек, когато е почукал на вратата ти, и искаш да го пуснеш!
 
Прекрасен ден, Фрея 💜
 
 

Message for the day 💜

Today will be the time to learn to accept both the good and the bad. There was once a Heart. He lived in a beautiful home full of flowers,  with roses and lilies. The windows were open, so was the door, and everyone was welcome. He was happy and calm, enjoying his life, and often throbbing when something happened. It took his breath away when something excited him, he felt all warm and full of energy. He also throbbed with pain and frustration, with spasms. He talked to himself crying and grieving. It was a very emotional heart and often felt very, very strong. One day, when he was very tired, he even wanted to stop feeling, he asked for help. He knocked on  the Mind’s door. Asked for advice. The Wise Mind, in his house, had everything he needed to feel good, tidy, and clean. One room for the partner, another for the children, another for the car, next for work, somewhere down in the basement for the mother-in-law . A separate room for fears, dreams and hopes. In the attic, a small dark room locked with a hundred padlocks, the place for all the unthinkable things that came to mind, and he never wanted to hear them again. There was a room where there was nothing, and he usually liked to stand there, resting, and thinking of nothing. He listened to the Heart and its pains, patted him brotherly on the shoulder, and said to him: „This too shall pass! In the meantime, set aside a room for everything that makes you cry, and close it there. Close your door and windows, and open them only when you need to, invite a man when he knocks on your door, and you want to let him go!

Have a nice day, Freya 💜

Total Page Visits: 708 - Today Page Visits: 1

Add Comment