Послание за деня.
От както свят светува болката на хората една е. Самичък ли ще бъда или ще ме обичат, ще прекарам ли живота си във пустота? Ще ми стигат ли парите, ще имам ли съдбата си с кого да споделя? Време е да спра да се страхувам и да отворя сърцето си , Сега! Страхът изконен е и вечно ще го има, без него наистина ще бъде празнина. Страхът ме пази да съм жив и да разбирам, че мога да греша. И всеки път ранената душа повивам в стени високи, здрави, непроходими. Решавам да се влюбя, да се радвам, да празнувам, във себе си искрата да запаля. Ще светя, ще почувствам, ще ме видят. Избирам да се смея и да допусна някой в моя свят. Защото той възпитано и тихо на вратата ми почуква, душата ми усеща взлом. Кулите ми са виновни , махам ги от днес. Разбрах, че обич има на света и аз ще я открия. Не, няма да съм сам. Защото търсещите винаги намират, да бъдеш сам е избор осъзнат.
Поздрави, Фрея 
