Кога и как са се появили картите Таро е неизвестно. В XVIII век те сякаш са били открити отново от Антоан Курт де Гебелин(1725-1784), описващ в своя труд „Първичният свят“ (1775-1784) картите Таро като „единствената книга, запазила се за нас от изчезналите съкровища на египетската библиотека“. Това предположение е било подхванато с улеснение и се е повтаряло по-късно по различни начини. Чрез него добре се съчетава представата за народа Израилев като посредник между древния Египет и съвременната цивилизация. Обикновено това предположение доказват с твърдението, че на 22 Старши Аркана съответстват 22-те букви от еврейската азбука, имащи сходно кабалистично значение. Особено активно е защитавал тази теория френският окултист Алфонс-Луи Констан (1810-1875) по-известен под псевдонима Елифас Леви (Захед), който твърди в своята книга „Догма и ритуал на висшата магия“ (1856 г.), че Таро е била книга, за автор на която евреите са приемали Е нох, египтяните - Хермес Трисмегист, а гърците - митичният основател на няколко града - Кадмос. Други, напротив, предполагат, че картите Таро са дошли до нас от Индия тъй като много техни символи и детайли принадлежат на индийските божества. Роджер Тили в книгата си „Играем на карти“ (Playing Cards, 1973) прави интересен паралел със символите на четирите групи Малки Аркани (жезли, чаши, мечове и кръгчета - монети), представляващи сами по себе си атрибути на индийското върховно божество Ардханари, чиято лява страна е бог Шива, а дясна - небесната Шакти. Така или иначе, всички следи на картите се губят през XIII век. Наистина, през 1240 г. на църковния събор в Уорчестър се говори за игра „на цар и царица“, но в никакъв случай не може достоверно да се твърди, че са имали предвид точно игра на карти. За тях става дума за първи път през 1299 г. в „Трактат за семейство Пипозо и Сандро“ („Trattato del governo della familia di Pipozzo di Sandro“), където картите фигурират под своето старинно название Наиби (Naibi). В XIV век ние намираме цяла група документи, забраняващи игрите на карти, например: Декретът на френския крал Карл V от 1369 година. В колекцията на Британския музей се пази манускрипт на латински, написан от брат Йоан, монах от швейцарския град Брефелд, където се казва: „В годината на Рождество Христово 1377 у нас се появи някаква игра, наречена карти. В тази игра на рисунки се показани всичките нрави на днешния свят. Кой къде и кога я е измислил на мен обаче ми е неизвестно“. И по-нататък той описва колода от 52 карти, разделени на четири цвята. Съществува напълно достоверна теория, признаваща на древните единствено 22 карти на Старшите Аркани, а 56 карти на Малките Аркани се отнася към Средновековието. При това четирите групи на Малките Аркани се приемат за съответстващи на четирите социални прослойки през Средновековието. Мечовете - това са рицарите, чашата - духовенството, монетите - търговците, а жезлите (тоягите) - селяните. Що се отнася до историята за произхода на картите, съществуват най-различни теории. Едните приемат, че картите Таро са се появили в Египет, а в Европа са ги донесли кръстоносците, други свързват появата на картите с циганите, които, както е известно, произхождат от Индия. Наистина нито едната, нито другата теория не се припокриват с по-горе документално потвърдените дати. Времената на кръстоносните походи отстоят по време твърде далече от тях, а Орденът на тамплиерите, занимаващ се с подобен род духовни търсения, е бил унищожен от Филип IV на 13 октомври 1307 година. А и циганите са дошли в Европа едва около 1400 година, така че тях можем да ги приемем в най-добрия случай като разпространители, но в никакъв случай не и като изобретатели. Впрочем, за нас е без значение дали картите са се появили „едва преди 500 години“ или много по-рано? Главното е, и в това няма никакви съмнения, че техните символи и образи, запечатани преди всичко в Старшите Аркани, точно съответстват на архетипа на нашата съвременна цивилизация, макар че тези архетипове в по-голямата си част са известни още от най-древни времена.

Източник: ХАЙО БАНЦХАФ